ВЕЛЕГЛАСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛЕГЛА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Старин. Гръмогласен; великогласен. А зад нас продължава да се носи велегласна‑

та песен на учител Никола и на свещениците. Т. Влайков, Пр I, 278. Мярка да е на смеха ти едно усмихване и подхилване...; а от велегласното смеене да са пазиш като от една явна лудост и беснота. Р. Попович, Х, 139.