ВЕЛЕМЪДРИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛЕМЪ̀ДРИЕ ср. Старин. Голяма мъдрост; премъдрост. А идилична Елена е предала на Мина не само мечтателността, простотата и велемъдрието на колибарите, но и гордостта и вироглавството на чорбаджиите. М. Кремен, РЯ, 91.

— Друга форма: велему̀дрие.