ВЕЛЕМЪДЪР —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЕЛЕМЪ̀ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Старин. Който е много мъдър; премъдър. — Това, което каза моят учител и брат Исай Качун — започна той с някаква велемъдра усмивка на тясното си бледо лице и продължи: — Това е самата истина. Д. Талев, С II, 107. В това време пристигнаха с камили влъхви и велможи, които придружаваха царе, дошли от изток да се поклонят на току-що родения Спасител.. Овчарите уловиха магарето за повода и с бяг се отдалечиха настрана, а велемъдрите царе от изток се смяха от сърце на тяхното
паническо бягство. Елин Пелин, Съч. IV, 252-253.
— Друга форма: велему̀дър.