ВЕЛЗЕВУЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛЗЕВУ̀ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свойствен на велзевул (във 2 знач.); лукав, коварен. — Добре ти е на тебе, птичко божия, отърва се от сериозна работа и сега можеш да задаваш велзевулски въпроси. Ем. Манов, ДСР, 121.