ВЕЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛЍК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който превъзхожда значително другите със своите духовни качества или със своите дела и големи заслуги към обществото. За себе си великият Апостол не се бои от нищо, а за делото е спокоен. Ив. Унджиев, ВЛ, 336. Знаеш ли, по цели нощи съм чел най-велики поети и мен не ми се харесваше онуй, което другите.. или учителите хвалеха. А. Страшимиров, К, 34. Той говореше с възторг за живописните галерии, дето съзерцаваше творбите на най-великите италиански художници. К. Величков, ПССъч. I, ХII. [Паисий] С възторг говори за някогашните велики и победоносни български царе — за Крума, Симеона, Асеня, Калимана и пр. Б. Пенев, НБВ, 51. Велик учен. ● Истор. Към собственото име на могъщи, значими монарси. Той с учудване забележи странната прилика на едного от тях с Фридриха Велики. Ив. Вазов, Съч. ХII, 20. Александър Велики. Симеон Велики. Петър Велики. Екатерина Велика. // Който изпъква по своите достойнства, сила, мощ. И една велика империя се разнебитва в един час вътре, като една хартиена кула, под първите удари на неприятелите. Ив. Вазов, Съч. ХV, 38. В крайна сметка и Р. Попович заедно с широките народни маси отправя своите надежди към великата братска страна. Ив. Унджиев, ВЛ, 26. Защото казаха: "Народ сме велик, / и господ познава нашия език!" Ив. Вазов, Съч. I, 193.

2. Който има извънредно голямо историческо, политическо и културно значение. Всякой, който иска да участвува във великото дело на народното ни освобождение, трябва да се яви с време, за да не каже подир, че желал да работи, но нямал случай [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 184. В тоя велик час всеки българин трябва да жертвува или да помогне нещо за отечеството. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 146. Не знаеш ли, че нито едно велико събитие на народите не може да мине, без да пострада някой невинен? Елин Пелин, Съч. IV, 249. Изгнаници клети, отломка нищожна / от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна / и жертви на подвиг чутовно велик. П. К. Яворов, Съч. I, 58. Велика идея.

3. За душевни преживявания — който превишава средната общоприета мярка, степен за сила на изява на емоцията, чувството; извънредно силен, извънредно голям. Само една велика вяра, неизвестна на нашето време, е способна да внуши подобно свръхчеловеческо мъжество и упорство. Ив. Вазов, Съч. ХV, 35. И как силно гърмеше тая стара пушка-топ! И каква велика радост причиняваше гърмежът, каква гордост! Н. Хайтов, ШГ, 29. По дългия увес пада разпенена струя. Върти колелото и единственият воденичен камък от едрозърнест кремък. Гърлото отчита зрънце подир зрънце с велико търпение. А. Каралийчев, С, 11. Леля Дъмша! Това беше великата гордост на леля Станка. Елин Пелин, Съч. II, 119.

4. Остар. Голям. Народа ся опря и не му даде да ся приближи при священоначалниците.. Беше же множество велико, повеч от пят тисящи людие. Г. С. Раковски, БВВ, 11. Най-велики пирамиди лежат на западната страна на река Нил. Й. Груев, КВИ (превод), 4. Щом пристигна вест за приближаването на кораба и сичките жители на града тозчас ся затекоха на пристанището, мали и велики. П. Кисимов, ОА I (превод), 72.

5. Само ед. и с м. велики. В съчет. с имената на седмицата. Който е свързан с дните от първата седмица преди Великден. Оцветяват се [яйцата] и се шарят на Велики четвъртък следобяд. П, 1991, бр. 13, 10. Велики понеделник. Велика сряда.

◊ Велика харта на свободите (Magna Harta libertatum). Истор. Законодателен акт, подписан на 15 юни 1215 г. от английския крал Йоан Безземни, който утвърждава победата на въстаналите барони, рицари и граждани и гарантира интересите на феодалната аристокрация, като за първи път се ограничава властта на краля в Англия. Велик боил. Истор. Всеки от шестимата боили, членове на висшия съвет при владетеля на България (VII-IХ в.). Велик болярин. Истор. Болярин, който е участвал във висш съвет при владетеля на България (IХ- ХIV в.). "Че за какво претърсвате?" — питаме ние. А те: — болярка грабнали хусарите от царската сватба, дето идела от Одрин, щерка на някой си велик болярин Петър, големец при царя. Ст. Загорчинов, ДП, 195. Велик везир. Истор. В Османската империя — министър-председател и главнокомандващ на войската във военно време. Велики географски открития. Спец. Откритията, направени през ХV-ХVII в. от европейските пътешественици (предимно мореплаватели), които оказват огромно влияние върху развитието на науките, икономиката и обществото. Велики заговезни. Църк. Денят, от който започват постите преди Великден; сирни заговезни. — На велики заговезни всеки е в черкова. А. Каменова, ХГ, 201. Велики петък. Църк. Петъкът на Страстната седмица, денят на разпъването, страданията и смъртта на Исус Христос на кръста. Велики пости. Църк. Най-дългите пости на християните преди Великден; великденски пости. През едни велики пости той поръча на Кира да иде да се изповяда, понеже на сутринта щеше да се комква. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 11. Братята наричаха Илариона поганец, защото тайно ядеше сланина през велики пости. А. Каралийчев, ПГ, 13. Велики сили. Истор. Полит. Общо название на най-силните държави с решаваща роля в международната политика, обикн. страните постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Един от сложните въпроси, занимавали Симеон Радев, е въпросът за взаимните отношения между великите сили и тяхната борба за влияние на Балканите. С. Радев, ССБ I, 15. Велико народно събрание. Полит. Върховен орган на държавната и законодателната власт в България, установен от Търновската конституция (1879), отменен заедно с нея и възстановен през 1989 г., чиято основна задача е да изработи конституция, след което се разпуска и се замества от обикновено Народно събрание. В Бюрото на Великото народно събрание са постъпили две писма — едното от Постоянното присъствие на БЗНС — Никола Петков, а другото от парламентарната група на същата политическа партия. П. Дертлиев, ДПДП, 302. Наскоро след паметната си бурна реч във Великото народно събрание в София,.., той [Величков] напусна България и отиде в Италия. К. Величков, ПССъч. I, ХII. Велико преселение на народите. 1. Истор. Голямото движение на племена в Европа от изток към запад, започнало в 375 г. 2. Прен. Масово пренасяне на хора от едно място на друго. И започва "великото преселение". Софиянци, нарамили най-необходимото, панически напускат града. П. Дертлиев, ДПДП, 86.

> Мисля като куче на велики пости. Разг.

Много умувам; нерешителен съм. Мисля като мисир през велики пости. Разг. Много съм угрижен, обезпокоен; тревожа се от нещо.