ВЕЛИКА̀Н

ВЕЛИКА̀Н м. 1. Митическо човекоподобно същество с огромен ръст и свръхчовешка сила; гигант, исполин, титан. В една дълбока пещера великанът беше спал цели петстотин години. А. Каралийчев, СбХ, 97. — Първо от морето се задава един великан. Ама знаеш ли колко е голям? Като се изправи, ча-ак до небето стига! П. Славински, МСК, 64. И подир туй длъжен е още да избие войската на великаните, които ще израстат от зъбите драконски. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 65.

2. Необикновено висок, едър човек; гигант, исполин. — Що, що рече? Още тая нощ ли? — завикаха недоволно с дрезгави и груби гласове останалите,.. Ала най-вече викаше един великан с червеникава брада. Ст. Загорчинов, ДП, 32. Последни дойдоха и двамата вуйчовци на Найда, двама великани, от които човек може да се уплаши, но те бяха усмихнати великани и стана още по-хубаво. Д. Бегунов, ГВВ, 11.

3. Прен. Нещо грамадно по размери. От двете страни на реката издигат се огромни усамотени канари, мрачни великани, които пазят теснината. Ив. Вазов, Съч. ХV, 7. Влезте вие в павилиона на Калифорния, че там вижте, какво е лук,.., що е зеле и домати.. Ами картофи, краставици — великани в сравнение с нашите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 50. Тук-там самотно се издигат гигантски дървета,.. В своята слънчева чистота, тия великани дървета не спират растежа си, а се издигат все по-нагоре. Св. Минков, ДА, 83. И веч / едва се мяркат очертани / на тъмно-модър небосклон / замислените великани / на чутния Атон. П. К. Яворов, Съч. I, 61.

4. Прен. Човек с изключително ценни духовни качества и значение в някаква област, оказал голямо и благотворно влияние върху живота на обществото; гигант, титан. В епохата на черковната и политическа борба има личности, заобиколени с ореола на светци,.. Някакви великани, които се издигат над безименното множество. Й. Йовков, Разк. III, 97. Българският народ е откърмил много свои великани.. А Христо Ботев се надига над всички като символ на гениално прозрение в далечните бъднини на своя народ. ТНУ, 1926, 2. Тук някъде преди век и половина може би са се разхождали четиримата великани на немската литература: Гьоте, Шилер, Хердер и Виланд... Г. Караславов, Избр. съч. III, 335. Ние минахме през залите, където са изложени картини, рисувани от великаните на Ренесанса.. Видяхме много оригинали от Рафаел, Рубенс,.., Микеланджело. А. Каралийчев, С, 127. Народът живее с най-трайните си и ценни качества в подвизите на своите духовни представители — на великаните, що се издигат от неговата среда. Б. Пенев, БР, 1931, кн. 6, 199.

Списък на думите по буква