ВЕЛИКА̀Ш

ВЕЛИКА̀Ш м. Истор. Болярин. Като прочетете животоописание на взаимните отношения между българ. управителе в Източна България и между сърбските великаши в Западна България, вие твърде лесно ще си обясните как можаха турците в толкова малко време да покорят такива широки и важни откъм стратегическа страна области. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 223-224. Тия търновски великаши носеха гордия вид на хора, навикнали от половина век насам да правят и да трошат царе. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 9. До когато ся луташе с войнишки живот, нямаше време да пригледа и научи колко е непостоянно нещо благоволението на великашите и колко променителен е дворский вятър. П. Кисимов, ОА II (превод), 181.

— От схр. velika? 'големец'.

Списък на думите по буква