ВЕЛИКДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛЍКДЕН м. 1. Християнският празник Възкресение Христово. Чохените шалваре Хаджи Генчо облича само на Великден, на Коледа, на Богоявление и на голяма Задушница. Л. Каравелов, Съч. II, 7. На 3 април — Великден 1860 година, един от първите вождове на българския народ, владиката Иларион Макариополски, обяви в Цариград независимостта на българската църква. Д. Талев, ПК, 24. А подобно пътуване, като ученик, аз правех често, правех го всяка година, кога се прибирах в село за Великден. Т. Влайков, Съч. I, 28-29. Всеки ден не е Великден. Погов. Чуждото се взима и на Великден. Погов.

2. Диал. С числ. Година от живота на човека. Но на каква сте възраст? / — .. / .. — Та то се вика / на сто великдена. К. Христов, ЧБ, 82. Във същност дрът не е: от твоя татко млад / по-стар е, може, с пет великдена той. К. Христов, ЧБ, 29. Чичо Дуро беше прекарал четиридесет великдена. Ст. Младенов, БТР, 276.

◊ Великден да не завариш. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Да умреш скоро. В събота пред Великден. Разг. Ирон. В последния момент, когато няма достатъчно време да се свърши нещо. До конски Великден. Разг. Много

дълго време; постоянно. Дружината ни оредя с една трета, а не можем да помръднем напред нито крачка.. Така и щяхме да си седим ние на позицията до конски Великден... П. Вежинов, ЗЧР, 26. — Може и друго да е станало — заговори Жельо,.. — Нещо такова, след което има да чакаме до конски Великден. Н. Антонов, ВОМ, 167-168. И на нашата улица ще дойде Великден Разг.; До ще Великден. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Кога<то> дойде конски<я> Великден. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане, няма да се осъществи). Конски Великден. Разг. Тодоровден, когато се устройват надбягвания с коне. На конски<я> Великден. Разг. Никога. — А на тебе, бай Петко, върнаха ли сивия кон, дето го реквизираха миналата есен? Не са ли? — Не са ами! Ще го върнат на конския Великден! Хайдуци! К. Калчев, ЖП, 473. Обичам (тача, драг ми е, мил ми е) като леща на (по) Великден. Разг. Ирон. Никак не обичам, никак не ми е мил. Родил съм се на Великден. Разг. Много ми върви, много съм щастлив. С един пантоф правя Великден. Диал. Старая се да постигна, да свърша нещо значително, без да съм подготвен за това, както трябва.