ВЕЛИКОМИЛОСТЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който проявява голяма милост или състрадание и обич към другите. ● Ирон. А хазайката му, великомилостивата мадам Тодорка, беше му отпуснала почти без пари хигиенично жилище в зимника си. Хр. Смирненски, Съч. III, 94.