ВЕЛИЧА̀В

ВЕЛИЧА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Величествен. Той гледаше широката Вълтава,.., гледаше древния Вишеград,.., от величавите зидове, кули и храмове на който вееше романтизмът на средните векове. Ив. Вазов, Съч. ХII, 174. И сега, когато Любенов и майор Пенков говореха за величавата планина, той участвуваше в разговора точно тъй, като да я виждаше пред себе си. Д. Немиров, ДР, 115. Първанов спокойно слушаше тия величави планове и — познаваше се — вярваше в тях, като да бяха разказани от началник-щаба на главната квартира. М. Кремен, Б, 68. Делеклюз се изправя велик и самин / над обляната в кръв барикада. / Среброкос, величав, цял обгърнат в лъчи, / той изправя челото си гневно. Хр. Смирненски, Съч. I, 67.

Списък на думите по буква