ВЕЛИЧАВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛИЧА̀ВО. Книж. Нареч. от величав; величествено. След като прочете писмото, годеницата остана целия следобед до прозореца, от който се виждаше Дунава. Реката величаво влечеше водите си — тежки, бавни, широки. Т. Харманджиев, Р, 173. А на балкона той изправен величаво / стои — той, погледи в когото се отвред / тъй впиха. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 253.