ВЕЛИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛЍЧЕСТВО, мн. -а, ср. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла на монарх или изобщо на царски и кралски особи. Негова светлост, великият съветник, чака повеленията на ваше величество. В. Друмев, И, 37. — Здраве и дълъг живот благопожелавам на светлата царица! .. Ида от страна на негово величество, за да поговоря с тебе за важен един въпрос. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 118. — Ваше величество! — каза той. — Не вярвайте това, което пишат в книгите! Всичко туй е измислица, черна магия! Св. Минков, СЦ (превод), 4. Нейно величество. Техни величества.