ВЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀЛНО нареч. Диал. Много, твърде; велне. Баневица отговаря: / — Хей фала ви, харамлии, / .. / ни ме млада погубете, / ни ме млада заробете! / Нал айдете да ви водим, / да ви водим бану двори, / бане ми йе велно младо, / велно младо та глупаво, / голем че ви дар дарити. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 508.