ВЕНЕДИШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕНЕДЍШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Венециански. На всяка косица, дето се свършваше плитката, беше завързано с червен копринен конец, пресукан със златен, и на ключа висеше по една бадемлия венедишка жълтичка. Ц. Гинчев, ГК, 20. Намери ми, моля та, ако мож и други огледала, даже венедишки, които да имат таквоз съвършенство. Ч, 1875, бр. 1, 44.

— От гр. βενετικός през тур. venedik. — Друга (остар.) форма: венѐтички.