ВЕНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЕНЀЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. 1. Изплетен кръг или дъга от цветя и клонки, който се носи на главата за украса или се поставя на гроб, паметна плоча и др. Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правила венци и китки и пяла. Елин Пелин, Съч. I, 105. Трогателни, но къси и прости са тия следсмъртни обреди на бойното поле. Няма речи, няма некролози, венци. Й. Йовков, Разк. II, 146. Прекрасни венци окичваха вратите, прозорците и катедрата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 67. Плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! / И тогаз с венец и китка / ти, майко, ела при мене. Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Вило моме зелен венец, / пол го вило полгодина, / цял го вило за година, / си го кладе на главица. Нар. пес., СбБрМ, 472. Полагам венец. ● Обр. Над широкото поле, заградено с венец от сини далечни планини, трептеше адска марана̀. Елин Пелин, Съч. I, 17.
2. Обикн. мн. Корона, която се слага върху главата на всеки от младоженците при венчален обред. — И девер нямате, и венци нямате, и черква няма! Каква венчавка тука? — каза троснато попът, посъвзел се вече. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 52. — Дядо попе, ще река, ти си ни венчавал, кръстник, ти ни си държал венците... и ще им разправя всичко, всичко, от игла до конец... Й. Йовков, А, 84. Чорбаджийските щерки ѝ завиждаха и я мразеха, че им отне най-желания ергенин, а старите чорбаджийки кривяха устни, мръщеха се недоволни: невестата, още щом се върна от църквата — свали сватбения венец от главата си, а сега, вместо да стои права до стената там,.. — седна и тя наред с гостенките. Д. Талев, ПК, 420-421. — Снощи си ма калесали / .., / булка да венчая, мамо, / мойто първо либе. / .. / — Като венци слагаш, Герге, / люто да въздъхнеш, / като венци дигаш, Герге, / люто да я кълнеш. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 549.
3. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Украшение за глава във вид на корона или металически кръг, което се слага тържествено при коронация или при присвояване на високо звание. — Той може да завиди на силата ти, да те предаде. Той може да се продаде на тия ромеи, заради които ти му даваш царски венец. А. Дончев, СВС, 193. И разчу се между боляри и духовници, че царят ще снеме венец и ще отстъпи престол на брата си. Н. Райнов, КЦ, 22. — Тяхната благословия и свещеническият венец, който те ще ми дадат, за мене ще бъде проклятие и синджир на носа. Д. Талев, ЖС, 230. Императорският венец на Симеона сочил на българските господари към цариградския престол; а царската титла на Петра, който бил припознат фактически от Византия, са преобразили на празен звук. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 13.
4. Изработено от сребро или злато украшение или изписано сияние, ореол около главата на светец в икона. Изтриваха с кърпа иконите и златните и сребърни венци по тях. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 99. Та той ѝ някаква икона подарил. И златен венец. Й. Йовков, Ж 1945, 153. Небето се отвори и дядо господ, голям, много голям, се спусна към земята, със златен венец на главата. Елин Пелин, Съч. II, 41. Няма светец без венец; / няма дявол без рога. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 229.
5. Прен. Обикн. с несъгл. опред. Успешен завършек на значително и трудно дело. Последваха щастливи години, пълни с любов, щастие и богатство, а двете деца — .. — бяха венецът на всичко. М. Марчевски, П, 108. Разбира се, аз нямах нищо против това, дори щях да се радвам, ако Дашев раз‑
криеше нещо ново за богомилите.. Това щеше да бъде венецът на живота му. М. Марчевски, ТС, 128. // Най-хубавото и най-ценното, с което се завършва редицата от еднородни неща. Поетът ни е запазил тая хубава Рила планина с нейните столетни девствени гори. Тая Рила планина, която е венец на българските планини. Ив. Вазов, Съч. ХV, 18. Землеописанието трябваше да се издаде, за да се подготви още по-добре читающата публика да разбира това, което Фотинов мислеше да постави във венеца на своето дело "Любословието". Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 674.
6. Прен. Награда, слава, прослава. Писмото на Иречек бе ми изпратено от Виена през време на Балканската война.. Ще го публикувам тук в пълния му текст не толкова за високата оценка, която дава на моя труд — макар тя да ми иде от такава личност като венец, — колкото за да знае българската общественост благопожеланията на Иречек към българския народ. С. Радев, ССБ II, 654. Нека други се радват на литературен успех: животът може и без венци да се живее. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 398. Борбата ни свещена и велика / венци на родината ни спечели. Ив. Вазов, Съч. V, 14. Напред, о напред за народното благо! / Напред, о вий славни борци! — / По-скоро вий давайте мило за драго: / Триумф вас ви чака, венци! К. Христов, ВС, 67.
7. Анат. Месестата обвивка на челюстта при корените на зъбите. Ухилен, озъбен, с изскочили навън месести венци, той се обърна почти несъзнателно назад към трибуната. Д. Калфов, Избр. разк., 317. — Щом е на петнайсет години, няма да е лоша! — засмя се Емин ага тъй, че острите му зъби се показаха чак до венците. Ст. Дичев, ЗС II, 286. Нахвърляше се [кучето] върху всеки минувач и яростно лаеше, като наместо зъби показваше посинелите си венци. Й. Йовков, Разк. I, 18. Венецът на горната челюст се е подул.
8. Метеор. Светъл кръг около слънцето или около луната; корона. Към слоестите облаци от горния слой се отнасят перестослоестите облаци във вид на тънка, почти прозрачна покривка. Тези облаци често предизвикват особени оптически явления в атмосферата — хало или венец — светли кръгове около слънцето и луната. П. Мирков, А (превод), 48.
9. Геол. Земни или растителни образувания, разположени в редица като стена в подножието на възвишение. От него [градището] се вижда венец от скали, а под тях седловина, наречена Урвич. Ст. Михайлов, БС, 158. Най-интересното място в Калугерица се намира горе високо под самия венец на скалите в местността Кирика. Ст. Михайлов, БС, 20. На редица места се срещат причудливи скални венци и многобройни пещери. Отеч., 1978, кн. 6, 19. Варовиците и варовитите пясъчници формират повърхността и красивия венец на Франгенското плато. ПЗ, 1981, кн. 10, 20.
10. Техн. Зъбчато колело на велосипед, мотор и др. М. Д. продължи да печели преднина, показвайки отличен стил в ездата, но пред с. Драганово той получи повреда във венеца на задното колело и бе принуден да движи през цялото време краката си. РД, 1950, бр. 260, 3.
11. Диал. Сплит от лук, царевица, чушки и др.; везаница1. Виждаше се купчинка картофи, венец от едри глави лук — това бяха продуктите за цяла седмица. М. Марчевски, МП, 7. Цели коли кръмно цвекло, венци лук, а с картофи напълниха малкото хамбарче, дето слагаха прибраното жито за семе. Кр. Григоров, Н, 114. А я виж венците, венците царевица, дето сме закачили... Като загорски класове станаха... Кр. Григоров, Н, 53.
12. Диал. Изпъкнал и нашарен кръг около устието на съд. Щом взе да се показва врелец и взе да избива ключ, Ганчо възви веригата с ръка и не оставяше на чорбата да прехвърли венеца на бакрача. Ц. Гинчев, ГК, 69. Недялко му подаде галошите и мрените и той ги изсипа в котела изцяло, който го напълни до под венеца. Ц. Гинчев, ГК, 69.
13. Остар. Бот. Венче (в 3 знач.). Типичната форма на цветовете [на летния хризантем] е бяла с жълт венец извътре. Гр., 1909, бр. 9, 139.
◊ Лавров венец. 1. Венец, който се дава за награда или в знак на прослава. Паметника на поета Виргилий е поставен вече в Мантуа. Поета е изобразен като че ли чете стихове. На главата си има лавров венец. К, 1926, бр. 74, 2. 2. Прен. Ритор. Слава, прослава. Тогава Столетов, наший генерал, / ревна гороломно: "Млади опълченци, / венчайте България с лаврови венци! / На вашата сила царят повери / прохода, войната и себе дори!" Ив. Вазов, Съч. I, 204. На венец. Във форма на кръг или дъга. Косатник е сплетената коса, пусната на една, три или осем плитки, или пък завита на кок или на венец върху цялата глава. Й. Вълчев, РЗ, 112. Настане нощ, огньовете опасват хълмовете на венец, / и чак в зори един след друг изгасват, / и на изток руменец. Т. Харманджиев, П, 58. Русалски венец. Етногр. Венец или китка цветя, свързани с традиционните народни вярвания и обичаи през русалската неделя, която започва в понеделник на Свети дух. Трънен венец. Книж. Мъка, страдание, изтезаване (от евангелската легенда за венеца от тръни, който бил поставен на главата на Христос, преди да бъде разпънат). Оказа се, че това не е някаква леконравна бонвиванка,.., а е една дълбоко трагична натура, понесла кръста и трънения венец на голямата любов. М. Кремен, РЯ, 469.
> Като венец <на всичко>. Разг. Употребява се като израз на възмущение към последното неприятно нещо от поредица неблагоприятни и неприятни случки. И като венец на всичко това този господин има доблестта да говори за разбирателство между народите.., в смисъл най-после народите да разберат, че с бизнесмените на САЩ шега не бива. Ст, 1970, бр. 1252, 1. Като венец на мерзостите си към него взе, че му задигна и тлъста сума и повече не се весна. Под венец, невяста. Диал. Току-що омъжена (невяста). Прекараа три синджире робе: / пръви синджир под китка девойки, / втори синджир под венец невести, / трети синджир под мустак юнаци. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 32.