ВЕНЕЦИАНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕНЕЦИА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. 1. Истор. Който се отнася до средновековния град-република Венеция. Три от най-големите и великолепни дворци, венециански, фарнезки и дворецът на канцеларията са построени с камъни, мермери и стълпове, извлечени от Колизея. К. Величков, ПССъч. III, 10. Венецианска школа в живописта. Венецианска школа в музиката.

2. Който се отнася до днешния град Венеция. Останалото отрано без майка момче почти не мислело за училище и всичките си знания придобивало от венецианските площади, кейове, мостове и черкви. К, 1963, кн. 1, 42.

3. Който е направен от специално стъкло, получено предимно чрез надуване, чието прочуто производство е започнало още от края на ХIII в. във Венеция. Той бавно и внимателно напълни с червен шербет една тумбеста венецианска чаша и я подаде на бея. Д. Мантов, ХК, 85. Венецианското огледало, сякаш направено от синкав лед, лимонът, трите врати, килимът, стенният часовник и висящата лампа — всичко беше все същото. Ем. Станев, ИК III, 176. Венециански полилей.

◊ Венецианска вечер. Вечерно карнавално увеселение край езеро, река, море. Вечерта в морската градина бе уредена венецианска вечер. Венецианска мозайка. Монолитна подова настилка от циментов разтвор и мозаечни камъни с форма на неправилни триъгълници или многоъгълници. В долния етаж на сградата,.. е обзаведена оригинална закусвалня. Подът ѝ е застлан с венецианска мозайка, около стените са поставени тапицирани корабни пейки. ВН, 1963, бр. 3735, 2. Венециански прозорец. Голям прозорец от три части, средната от които е обикновен прозорец, а страничните са полупрозорци.