ВЕНЗЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀНЗЕЛ м. Знак, който е съставен от художествено преплетени начални букви на име, название и пр.; монограм. Един ден преди да тръгне, Дончо ѝ донесе златен пръстен, на който бе изработен вензела им. Ив. Вазов, Съч. VIII, 99. Капитанът се‑

га е знаменитост, кралицата му подари сабя с вензел. Н. Антонов, ВОМ, 119. Кадир ефенди се настани зад бюрото и посегна към златната си табакера с вензела на султана. Д. Спространов, С, 121. На другия ден Матей Матов получи сребърна табакера с вензел и корона над буквата Ф. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 381.

— От пол. wêzeъ̀ 'възел' през рус. вензель.