ВЀНИЧКА

ВЀНИЧКА ж. Умал. от вена. Една веничка на сляпото око бележеше ускореното биене на сърцето. Но какво имаше тук за вълнуване? П. Вежинов, НС, 138. Нито една веничка не трепваше на лицето на Васил. М. Грубешлиева, ПИУ, 110.

Списък на думите по буква