ВЕНТИЛА̀ТОР

ВЕНТИЛА̀ТОР м. 1. Апарат, уред с въртящи се перки, който служи за смяна на въздуха чрез образуване на въздушно течение, обикн. в закрито помещение. Помещението представляваше вестибюл с няколко бюра за по-дребните чиновници. На тавана му се въртяха бавно крилата на голям електрически вентилатор, който раздвижваше въздуха, но не докарваше никаква прохлада. Д. Димов, Т, 453. Въпреки всички удобства, въпреки мекото легло с лек балдахин, който се поклаща от освежителното подухване на вентилатора, кабината на всеки пътник е малка затворническа килия. Св. Минков, ДА, 12. Горещо и влажно. Задъхваме се от горещина, сякаш чаршафите ни са подгизнали от вода. Вентилаторите шушнат монотонно и облъхват с въздушната си струя ту едното, ту другото легло, но напразно. П. Бобев, К, 58.

2. Рядко. Отвор на покрив или на стена, който служи за проветряване; отдушник. Стаята нямаше никакъв прозорец. Осветляваше се с електричество, а се проветряваше чрез малък вентилатор със замрежена дупка. Г. Белев, КВА, 303.

— От лат. ventilator 'отвевач при вършитба' през нем. Ventilator.

Списък на думите по буква