ВЕНТИЛАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕНТИЛА̀ЦИЯ ж. 1. Проветряване на закрито помещение. Това стана в големия салон, в средата на чийто таван зееше четвъртита дупка за вентилация. Г. Краев, Ч, 169. Ще се задушат и хората, ако няма силна вентилация. К, 1963, кн. 2, 13. Вентилацията в забоя бе лоша; горе имаше силен вентилатор и белите ламаринени тръби слизаха чак до забоя, но разстоянието беше толкова голямо, че въздушният лъх едва се усещаше. ЛФ, 1958, бр. 35, 1.

2. Система от уреди за обменяне на въздуха в затворени помещения, минни галерии и др. — Ще вземем и проби от въздуха на тунела. Резултатите от газовия анализ ще ми дадат възможност да настоявам аргументирано за срочния ремонт на вентилацията. Й. Гешев, ВТ, 118. Въпреки сравнително добрата вентилация, която е монтирана в тунела, от гъстия прах едвам се диша. РД, 1950, бр. 244, 2.

— От лат. ventilatio.