ВЕНЦЕХВАЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕНЦЕХВАЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Пресилена възхвала. За невиността на Яворов вече пишеха словоохотливо хора, които мълчаха, когато всички — .. — го смятаха за убиец. Но те бяха му простили, а и венцехваленията за един покойник се леят много лесно! М. Кремен, РЯ, 26. Венцехваленията и лигавенията пред царя нямаха нито край, нито мярка. Д. Казасов, ПВ, 588.

2. Хвалебствена тържествена песен, обикн. към древно божество; дитирамб. Старите гърци са пеели венцехваления за бога Дионис.