ВЕНЦЕХВАЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕНЦЕХВА̀ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Книж. Хваля прекалено, пресилено някого или нещо, обикн. без да има достойнства за хвалене. И това съвсем не значи, че венцехваля тази книга.. — аз дълбоко уважавам пишещия, който не се изтегля зад събитията, а ври заедно с тях. Б. Болгар, ОП, 7. венцехваля се страд.