ВЕНЧАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕНЧА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с венчавка. Попът запрелистя требникът, за да намери молитвата за венчалния обред. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 52. За хубостта на младоженката не се говореше — хубостта ѝ се виждаше, но по венчалното ѝ облекло ахнаха всички жени; все в коприна, сърма и скъпи кожи. Д. Талев, ЖС, 467. Момичето облякло бялата копринена рокля. Майката извадила от скрина венчално було. Сл. Македонски, ЕЗС, 207. Аз чакам в бялата венчална дреха / да дойдеш ти — сънуван и обичан. Е. Багряна, ВС, 42. Тежат ми венчалните думи, / венчалният пръстен тежи. Н. Лилиев, С, 1932, 80.

2. Като същ. венчално ср. Разг. Свидетелство, което се издава от църковните власти за сключен брак. — Дай си бележника! — Какъв бележник? — не разбра доброволецът. — Ученическият. — Бе то, ако е за него бележник, аз още си го пазя,.. В сандъка съм го скътал, при кръщелните и венчалното. Ама не го взех. Ем. Робов, Ст, 1965, бр. 1006, 1.