ВЕПЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀПЪР, мн. -при, м. 1. Книж. Мъжка дива свиня; глиган. Иноци тичаха да видят хванатия лов — някой елен с изплезен език, изцъклил очи, сърна или вепър. Ем. Станев, А, 61. — По една асоциация на идеи винаги си спомням вълците и веприте, които биехме в горите на вътрешна Бразилия. Ив. Вазов, Съч. Х, 138. "Млад бях тогава, отче, — .. По непреходни балкани с акрани скитах да бия мечки, вълци, вепри и лисици." Н. Райнов, КЦ, 100.

2. Диал. Угоена мъжка свиня; шопар (Н. Геров, РБЯ).