ВЕРБУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕРБУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Книж. Привличам лице за участие в някаква дейност, организация и под., обикн. тайна, нелегална. Преди войната бъдещият баща на Милка Иван Куличев .. идвал в района Млечен път да вербува в ремса млади селяни и занаятчии. Д. Вълев, Ж, 37. Преди десетина дни идва председателят на обединението, което вербува работници за Коми — сериозен и строг мъж. Ст. Поптонев, НСС, 216. вербувам се страд.

— От нем. werben през рус. вербовать.