ВЕРЕНДЖИЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕРЕНДЖЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. Диал. Човек, който пие или взима нещо, без да плаща, на вересия; веренджия. — Не ща го, не ща го, / че си е Йован бекриец, / бекриец и веренджиец. Нар. пес., СбНУ ХIV, 49. Че то се случи пустото момче, / пусти бекриец и веренджиец, / та ѝ изпило двесте дюшека. Нар. пес., СбНУ ХIV, 59.