ВЕРЕНДЖЍЯ, -та, мн. -ѝи, м. Диал. Веренджиец. Че ми си, Рачо, бекрия, / бекрия и веренджия — / сичко за вино залагаш, / за вино и за ракия. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 222.