ВЕРИГА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЕРЍГА ж. 1. Скачени една за друга метални, обикн. железни, брънки; синджир. Като я зърна, той [мечкарят] закачи веригата на мечката у дирека пред дюгеня,.., посрещна я и забравиха се и двамата. П. Тодоров, И I, 30-31. Виждаше се носът на парахода с веригата на котвата, а над него сивото небе. В. Геновска, СГ, 258. След дълги колебания [вълкът] легна по корем и пропълзя до убитото животно. Захапа заека и го потегли. Веригата, с която беше превързан капанът, издрънча. Ем. Станев, ПЕГ, 10. // Брънки от тоя вид с куки в двата края за окачване на съд (обикн. котел) над огъня в огнище. Кольо се разшета. Напълни черното бакраче с вода, закачи го на веригата, стъкна огъня. Ст. Марков, ДБ, 374. Приседнем с баба край огнището, вглеждаме се как припламват сухите върхари, как пламъкът,.., ближе черното котле, окачено на веригите. Кр. Григоров, ОНУ, 94. // Брънки от тоя вид с кукички за прикачване към автомобилна гума за по-леко и сигурно преминаване по хлъзгав терен. Дечев се страхуваше да се не натрупат големи преспи. Страхуваше се и шофьорът, затова беше сложил вериги на задните колела. Х. Русев, ПЗ, 124.
2. Обикн. мн. Окови. — Събор, побратиме, а знаеш ли що е то? Ще ни изловят, във вериги ще ни оковат. Ст. Загорчинов, ДП, 360. — А Мохамед е дал на своите следовници една вяра, която лекомислено прощава греховете на блудници и разбойници,.. Тия думи жегнаха съдията.. — Сложете вериги на ръцете му и го хвърлете в тъмницата. А. Каралийчев, ПГ, 110. Но щастлива звезда му е гряла в тези патила, — помогнала му е да се избави веднъж дори от бесилото, към което е бил воден с вериги на ръце. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 10. Дано болест те налегне, / болест, дъще, живеница, / и Дойчин да не убегне / от верига, от темница. Хр. Ботев, Съч., 1929, 25. ● Обр. Животът се променя,.., скоро ще дойде и денят, в който и българката ще стане свободен човек, свободен от всякакви вериги и предразсъдъци. Д. Талев, ПК, 201. Илинденското и Преображенското въстание завършили с неуспех поради това, че силите на въстаналото население се оказали недостатъчни, за да строшат веригите на турското владичество. Ист. Х и ХI кл, 239.
3. Разш. Скачени, наредени или разположени на една линия, близо един до друг еднородни предмети; редица. Сега сред реката никнат тук-там и отминават малки островчета, потънали в тръстика и замрели под слънцето. Срещат се нови вериги шлепове. К. Константинов, Избр. разк., 171. На хоризонта плуваше верига от миноносци — миниатюрната българска флота. Д. Димов, Т, 352. Най-сетне гъските разперват крила, вдигат се в дълга, сбита верига и бързо се понасят по посока на върбите. Ем. Станев, ЯГ, 60. Цяла верига кучета бяха се наредили там и лаеха. Й. Йовков, ПГ, 159. Показа се широк завой с мост на реката, откриха се далечните сини вериги на балкана, огрени от слънце. Ем. Станев, ИК I и II, 15. Планинска верига. // Прен. Обикн. с предл. от и в съчет. с отвл. същ. Последователност от еднородни, еднакви явления. Идеше му да се спусне подир Катя,.. колко много е виновен той пред нея. Как за един свой миг крадена наслада е докарал верига от натрапливи страдания за тая жена. Ст. Чилингиров, РК, 273-274. — Той си е наре‑
дил живота зле, създал си е една безкрайна верига от грижи, алчност и егоизъм. Д. Немиров, Др, 53. От всички тия измислици и лъжи той бе изплел дълга верига, на която бе достатъчно да прекъснеш едно звено, за да се разпадне цялата. П. Проданов, С, 61. Наший път е веч верига от съмнения, / несбъднати мечти, измами, заблуждения... Ив. Вазов, Съч. III, 69.
4. Воен. Боен ред, при който войниците се разполагат на известно разстояние един от друг в една линия при сражение, блокада. Но вдясно боят беше започнал вече.. Никола наблюдава движението на веригите и изпада в истински възторг. Й. Йовков, Разк. I, 77-78. Ротата се събра в подножието на горист връх, после се пръсна във верига и залази нагоре. К. Петканов, МЗК, 94.
5. Хим. Свързани последователно еднакви атоми, обикн. въглеродни. Въглеродните атоми за разлика от атомите на повечето химични елементи имат свойството непосредствено да се свързват помежду си в различни отворени и затворени въглеродни вериги. В. Цокова, ВС, 8. Лъчите [на радиацията] навлизат в човешките клетки, поразяват хромозомите, поразяват нуклеиновите вериги. Хр. Одисеев, ТН, 146.
◊ Гъсенична верига. Техн. Широка лента от метални пластини, която опасва колелата на тежки транспортни средства (танк, трактор, булдозер и др.) и служи за ходово трасе. В стаята му нахлуваше.. тежкият гърмеж на танковете, грозното звякане на гъсеничните им вериги. Д. Ангелов, ЖС, 7. Електрическа верига. Физ. Съвкупност от източник на електрическа енергия, проводници и потребител на електрическа енергия, свързани в затворен кръг с цел през тях да протича електрически ток. Източникът на електричен ток и проводниците, свързани за полюсите му, образуват затворена електрическа верига. Физ. Х кл, 1965, 133.