ВЕРЍЖКА

ВЕРЍЖКА ж. Изделие от скачени фино изработени малки брънки, обикн. от благороден метал, което най-често се носи като украшение на шията или служи за окачване на медальон, часовник и под. Когато тръгнем нагоре по липовите алеи, аз ще окача на бялата ѝ шийка едно златно медальонче с такава тъничка верижка, толкова ситничка и нежничка — сякаш влакънце от паяжина. Д. Калфов, Избр. разк., 334. Бръкна под ризата си и дръпна оттам тънката верижка с мъничкото златно кръстче. О. Василев, ЗЗ, 128. На жилетката проблясваше тънка сребърна верижка за часовник. Д. Талев, ГЧ, 166. Птицата стоеше на едно дръвче и единият ѝ крак бе завързан за дръвчето със сребърна верижка. И. Петров, ЛСГ, 39.

Списък на думите по буква