ВЕРИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀРИЧКА ж. Умал. от вяра. Само в съчет. Веричката ти <проклета, мръсна>. Руг. Възклицание при закана или за изразяване на лошо, неприязнено отношение към някого. — Една пакост е извършена в лозята тази сутрин. Хлапе някакво .. изпочупило младите филизи,.. — Тц, тц-тц!.. Хайдути хора, веричката им проклета! Чудомир, Избр. пр, 120. Като рече веднъж "фрас"! — отиде и въдица, и конец, и всичко! Веричката му сомска! То не беше и сом като сом, а ламя! Д. Калфов, Избр. разк., 110.