ВЕРОЛОМСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕРОЛО̀МСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на вероломен. Ако фактите дойдат да опровергаят това, което те вчера са твърдели, общоделците не ще се забавят да излязат с едно "обяснение",.., че всичко се дължи напр. на хитростта на монархизма или на вероломството на отделните личности. Г. Георгиев, Избр. пр, 451. Събирането на данъците ставаше сѐ по-безпощадно,.. Масата, която си припомнуваше добре обещанията на либералите, виждаше сега в поведението на Каравелова едно голямо вероломство и роптаеше. С. Радев, ССБ I, 249.

2. Вероломна постъпка. — Никога, никога няма да тласна Борислава против великодушния Асеня! Такова вероломство би опозорило любовта ми. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 37. На няколко места [Паисий] отбелязва, че ако гърците са сполучвали понякога да победят българите, това се е дължало на тяхното коварство, на интригите и вероломствата им. Б. Пенев, НБВ, 52. Щом жестокостта не помагала, хищните немски графове я заменяли с вероломство. Един от тях поканил 30 славянски князе на пир и по време на пира наредил изменнически да ги избият. Ист. VI кл, 49.