ВЕРТЕП —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕРТЀП м. 1. Свърталище на развратници и престъпници. Тя бе левантинка, с неопределима народност, един от тия мелези, които скитат из вертепите около Средиземно море и съединяват в себе си пороците на много раси. Д. Димов, ОД, 12. Дакар внася от Европа млади момичета, които след кратък престой заминават и изчезват завинаги във вертепите на Южна Америка. Св. Минков, ДА, 28. — Навъртват се [търговци на бели робини] около простичките, но красиви момичета. Ако не успеят да ги примамят с добро, упойват ги и ги отвличат насила. После ги откарват към бреговете на Африка или Южна Америка и ги продават скъпо и прескъпо на собствениците на разни нощни заведения и вертепи. Ал. Бабек, МЕ, 73. Остава да посетите, поне от любопитство, домовете на търпимостта. Особено голям е броят на тия отвратителни вертепи в Александрия, дето вечер работниците и хамалите от пристанището, които не могат да плащат скъпо за изкушенията на Ероса, на стотици се пръскат из тъмните скривалища на узаконената проституция. Хр. Максимов, СбЗР, 374.

2. Остар. Пещера. Мястото на проскомията, вещите, които лежат на жертвеника и просфората, из която ся вади агнец, подсещат обстоятелствата на Христовото рождество и представляват Витлеем и вертепа. З. Петров и др., ЧБ (превод), 91.

— Рус. вертеп.