ВЕРТИКАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕРТИКА̀Л м. 1. Мат. Отвесна права линия; вертикална линия, вертикала. — Няма нищо по-интересно от ребусите... Сега знам само една буква — втората или третата по хоризонтала. — Сигурен ли си поне в тая буква? — .. — Ето в това е цялата работа — .. — Тая буква идва от една дума по вертикала. Това е отдавна известна истина. П. Вежинов, НБК, 254-255. "Малко ли са тия, които усещат движението нагоре, по вертикала. А това движение на фигурата нагоре е най-същественото." Ал. Гетман и др., СБ, 367-368.

2. Астрон. Големият кръг на небесната сфера, който минава през точката на зенита и дадена точка на сферата; вертикала. Тя [ракетата] беше изстреляна под малък ъгъл спрямо вертикала в установено направление, след което падна в точно определения участък. ВН, 1958, бр. 2187, 4.

— От лат. verticalis през фр. vertical.