ВЕРТИКАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕРТИКА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Отвесен. Противоп. хоризонтален. Сега да вървя самостоятелно напред не можеше и да се мисли; да се връщам по стъпките си, не ми се щеше; тогава предпочетох вертикалното почти възвишение към гората. Ив. Вазов, Съч. ХV, 46. При боядисване на таваните да се започва винаги от прозорците, и то така, че линиите на четката да са вертикални към светлината. М. Томова, ТТЖ (превод), 78. Зидарите проверяват с отвес дали са вертикални стените на постройките. Физ. VI кл, 14-15. Мистическо значение арабите придавали също и на така наречения магически квадрат. Както е известно, така се наричат квадрати, разграфени на клетки с поставени в тях естествени числа, при което сумата на числата в хоризонталните и вертикалните редове и диагоналите е една и съща. Матем., 1968, кн. 6, 14.

2. Астрон. Който се отнася до вертикал (във 2 знач). При научния начин за определяне кръгозора на една вертикална точка от земната повърхнина се взема под внимание: 1. дъгата на земната повърхност и 2. закона за движението на светливия лъч. П. Делирадев, В, 245.