ВЕРУЮ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀРУЮ, мн. няма, ср. Книж. 1. Черковен текст, който излага накратко основните положения на християнската религия; символ на вярата. "Не е истински християнин оня, който не знае господнята молитва, десетте заповеди, верую и помилую мя боже." Т. Влайков, Пр I, 89-90. Пространно верую, отче наш, йоще и други някои частици от черковното богомилство, които ся Кирилу приписуват,.., списани са,.., от негова ученик Константина, втори епископ българский. Х. Йоанович, Ц (превод), 9.

2. Прен. Обикн. със съгл. опред. Система от убеждения, съвкупност от възгледи и представи за света; мироглед. Без морал, без нравствено верую, човек губи светостта на своето име. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 168-169. — Безсмъртие,.., заслужава оня, който е вярвал и дълго, неотклонно, е отстоявал своето верую. Б. Болгар, ПД, 62. — Аз имам само едно дете и искам то да получи солидно образование. Когато завърши науките си, тогава да определя политическото си верую... А. Гуляшки, МТС, 20. Венецов се поклони, радостно развълну‑

ван.. Колко сърца тупаха сега заедно с неговото сърце, колко съзнания бяха се разтворили, за да приемат неговото литературно и поетическо верую? Г. Караславов, Избр. съч. II, 48.