ВЕСЕЛБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕСЕЛБА̀ ж. 1. Шумна забава с игри, песни, смях, шеги и под., понякога придружени с угощение; веселие. Засвири гайдата и сякаш едвам сега започна истинската веселба. Й. Йовков, Ж 1945, 28. — Като си спомням едновремешните сватби, още ми е драго на сърцето,.. Какви веселби имаше, какви песни се пееха! И. Петров, НЛ, 95. Тоя ден мина като най-голям празник — станаха големи веселби, много песни се изпяха, цял ден и до късно през нощта се свири на гайди и гъдулки, блъскаха се тъпани и тарамбуки, изпи се цяло море от медовина и вино. Д. Талев, С II, 167. Никакъв път,.., не минуваше през тая усамотена морава,.. Нейната прикритост, прелест и прохлада, няколко години наред вече бяха я направили любимо място на всичките пиршества, веселби и оргии. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 82. И пак чу далечния шум на веселбите, и до слуха му се донесе сподавено,.., троплива моминска песен. Елин Пелин, Съч. III, 111.

2. Само ед. Рядко. Радостно, весело настроение; радост, веселие. Долината лъсна в цялата си хубост,.. Празник и веселба беше в душите ни. Чудна утрина. Ив. Вазов, Съч. ХV, 114. Намери си Младенчо добър късмет. Напълни къщата с веселба. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. А усмивката му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата му. Н. Райнов, БЛ, 124.