ВЕСЕЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЀСЕЛО нареч. 1. Радостно, безгрижно, приветливо, закачливо. — Добро утро, добро утро... господа ранобудници! — каза той, като се усмихваше весело и непринудено. Ив. Вазов, Съч. VI, 51. Той пристъпи настръхнал, страшен, готов да убие човека. Но съвсем отблизо го гледаха очите на Минка, зеленикави, ясни, лъчисти, гледаха го и весело, и невинно, и тоя поглед смути Агата. Й. Йовков, ЖС, 18. Тя го посрещаше весело в къщи, смееше му се като на дете. Елин Пелин, Съч. III, 138. Тя говореше весело и засмяно, и очите ѝ светеха от радост. Т. Влайков, Съч. II, 69. Учудваха му се на сръчността, сякаш на нивата бе израсъл. Момичето, което вървеше след него да му връзва, весело му подхвърли: — Де е сега Яна да те види! К. Петканов, СВ, 114. И тъй нашият войник заживя много весело: ходеше на театър, разхождаше се в градината на царя и раздаваше на бедните много пари. Цв. Минков, СЦ (превод), 32. ● Удвоено весело-весело. За усилване. Ухилен до ушите от станалото събитие между двамата млади, по пътя Яким весело-весело си ломотеше. Б. Обретенов, С, 165.
2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. а) Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на радост, че някой е във весело настроение. — Сѐ ти е малко това пусто вино... Той нищо не отговори — боеше се да не му се скара Султана повече, а му беше весело и леко на сърцето след празничния обед. Д. Талев, ПК, 95. Има часове, в които ти е особено весело, леко, хубаво. Л. Александрова, ИЕЩ, 272. — Ако песента е по-лесна — пее и реве целият салон. Всички. И се смеят, и им е весело! П. Спасов, ХлХ, 314. Пий вино кисело, да ти бъде весело. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 47. ● Удвоено весело-весело. За усилване. Като се добрахме до горската барака на върха, хайле се позарадвахме. Тук и сушина, и топлина.. Сушим се и закусваме, и надуваме винка лозича, и ни е весело-весело и леко. Ал. Константинов, Съч. I, 256. б) Означава, че някъде има веселба, радост, весело настроение. Бешко посрещна новата година сам, но около него беше тъй оживено, тъй весело и шумно, че той забрави самотата си. Ал. Бабек, МЕ, 197. — От някое време не е никак весело в нашата къща, чедо.. Мене ми се иска понекогаш и да се посмея, и да попея, ама сѐ нещо ме спира, сѐ с половина сърце... Д. Талев, ПК, 349. А знаете ли колко е весело и хубаво на такава нива, дето има повече копачки и сѐ момичета! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 13.