ВЕСЕЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀСЕЛОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на весел. Левски имаше ръст среден.., лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. Палазов винаги е бил весел и винаги беше правил смехории, но сега изпадна в една трескава и луда веселост, стана наистина духовит и изобретателен. Й. Йовков, ВАХ, 52. Всъщност всички го гледаха учудени, дори обезпокоени от необичайната му веселост, зад която явно личеше треската на обтегнати до скъсване нерви. Г. Райчев, Избр. съч. II, 51.