ВЕСЕЛУШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕСЕЛУ̀ШКА ж. Диал. 1. Жена или момиче с весел нрав. Един ден Лачката ми каза поверително: — Вчера идва у вас веселушката. Носеше романи и други подобни, да ни просвещава... К. Калчев, ДНГ, 87.

2. Епитет на животно. Има баба Гичка / шарена козичка, / овне виторого, / агне белоного / и три веселушки / ярки-среброгушки. В. Паспалеева, МСС, 11.