ВЕСИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕСЍЛКА ж. Остар. Бесилка; весило. — А твоята тайна ще бъде твърде ужасна. Тя е медайля с две лица, на която от едната страна е изписана отрова, а от другата ешафод (весилка). Ч, 1875, бр. 7, 327-328.