ВЕСТА̀ЛКА

ВЕСТА̀ЛКА ж. Истор. У древните римляни — жрица в храма на богинята на домашното огнище Веста, която дава обет да остане вечно девствена и да поддържа постоянно свещения огън.

— От лат. Vestalis.

Списък на думите по буква