ВЕСТГОТИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЀСТГОТИ мн. Истор. Западният клон на германското племе готи, обитавало през III и IV в. земите при Черно море и след Великото преселение на народите основало кралство в Югозападна Европа. Едни след други остготи (източни готи), вестготи (западни готи), франки и вандали нахлували в империята. Ист. VI кл, 4.
— От нем. Westgote.