ВЕСТЍТЕЛ

ВЕСТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който носи и съобщава вести; вестоносец. Веднъж му донесъл някой известие за смъртта на един цар, с когото той имал бой. Правосъден е бог, правосъден е бог! —

извикал вестителят. П. Р. Славейков, ПИ, 12. — Светли войводо,.. току-що пристигна вестител от Преспа.. Челникът излезе и се върна с вестителя. Великият войвода попита: — Какви вести ми носиш? Д. Талев, С II, 26. ● Обр. Пред мене са минали в славен отряд / мечтатели смели и твърди мъже, / вестители първи на светла заря. Кр. Белев, ПЗБ, 56.

Списък на думите по буква