ВЕСТНИКОПРОДАВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕСТНИКОПРОДАВА̀Ч м. Книж. Вестникопродавец, вестникар. Някой извика високо: — Софийски вестници!.. Въоръжените бойци напуснаха местата си и също хукнаха към втория вагон, отдето се понесе викът на вестникопродавача. Г. Караславов, ОХ IV, 153.