ВЕСТНИКОПРОДА̀ВЕЦ

ВЕСТНИКОПРОДА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Книж. Продавач на вестници, обикн. на ръка; вестникопродавач, вестникар. — "Работнически вестник"!... Има ли "Работнически вестник"? — блъскаха се от всички страни и напираха натам, накъдето предполагаха, че се разпродават вестниците.. Вестникопродавецът се мъчеше да заварди стоката си. Г. Караславов, ОХ IV, 153. Сериозните, малко четени вестници се пращаха на абонатите по пощата или се разнасяха по домовете от специални хора. Сензационните пък си имаха друг начин на разпространение: чрез вестникопродавците. М. Кремен, РЯ, 215-216.

Списък на думите по буква