ВЕСТОВОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЕСТОВО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. Остар. У нас до Първата световна война и в дореволюционна Русия — войник, който е придаден за лични услуги на офицер. На отсамния край на казармата беше помещението на офицерите. Там се навъртаха двама вестовои, влизаха и излизаха в някакво ходниче. Д. Талев, И, 506.
— Рус. вестовой.