ВЕСТОНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Поет. Който носи вест, който известява нещо; вестителски. Скръб ти моя, горка тяхна участ, / мигър няма вестоносен звън: / там дори небето — черно куче, / лае и ги дави в тежък сън. Н. Хрелков, ДД, 291.