ВЕСЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀСЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Окачвам нещо или някого да виси. Ти весеше ни на халка / нагоре със краката, / по-леко ще ти е така / с един куршум в главата. Т. Харманджиев, П, 73. Веся дрехи. △ Веся черги.

2. Диал. В народната медицина — окачвам някого да виси с главата надолу с лечебна цел. Цялата челяд на Вълчана беше изплашена, по-младата от снахите му се разболя, децата дълго време трябваше да ги весят за страх. Й. Йовков, Ж 1945, 99. От дебелата греда на празния таван виси преметнато здраво въже, вързано като детска люлка. На него дядо Съботин веси болния, като го връзва за краката и спуща с главата надолу, като при това го тупа по стъпалата с метла. Така изтупва всички зли духове, които са се вселили в него. Ив. Карановски, Разк. I, 180. Хареса му [на Маджурина] да стряска хората и после да врачува — веси и лее куршум срещу мизерно заплащане. Д. Вълев, Ж, 55.

3. Диал. Беся. Воз портите кули че заградим, / на кулите ченгеле че турим, / че ти весим оджи и аджии, / че ти весим паши и везире. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 53. Като Маринча бесиха; / и въжето са прекъсна; / с девек го въжа весиха, / и девекях са скъсаха. Нар. пес., СбНУ Х, 71-72. веся се I. Страд. от веся. II. Възвр. от веся в 3 знач.

ВЀСЯ СЕ несв., непрех. Увисвам, като се залавям за нещо. Провираше лоста в цепнатината, направена от Нина, весеше се над него, тръскаше се по корем като дете на опашката на кола. Ст. Даскалов, СД, 431.