ВЕТЕРА̀Н

ВЕТЕРА̀Н м. 1. Стар, изпитан в боевете воин. Въстаници и бежанци от панагюрското въстание,..; стари хъшове ветерани от 1862 г. и участници в четите от 1867-8 г. .. се стичаха сега в Букурещ. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 96. Тя ни разведе из квартала, в който се намираха музикалното училище, клубът на жените и дружеството на ветераните от войната. Г. Белев, КВА, 183. Дядо Еким беше все там, на поста си, съ‑

щински ветеран, който не се разделя с доспехите и оръжието си. К. Калчев, СТ, 15.

2. Прен. Стар, опитен, заслужил деец в известна област. Тия дни се празнува в столицата 50-годишният юбилей на един от ветераните на руската поезия, Полонски. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 166. Салонът на Централния дом на войската е препълнен с железничари.. Тук са дошли млади машинисти и сивокоси ветерани на нашия транспорт. Ив. Бурин, НП, 65-66.

— От лат. veteranus 'дългогодишен, стар' през фр. vétéran и рус. ветеран.

Списък на думите по буква