ВЕТИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕТИНА̀ ж. Остар. и диал. Вехтина. Погледнете тия пусти земи,.., покрити или по-добре да речем, обрасли с дебели и черни дръвие по сичките високи места;.., полегнати, строшени, да падат от ветина. КП, 1874, кн. 1, 7. Тях [паметниците в Египет] са наричали египетски ветини още по времето на Платона. КП, 1875, кн. 5, 15.